ГЕОРГИ ТЕРТЕР I (неизв.)
Цар (1279- 1292). По време на царуването му се засилила феодалната разпокъсаност на българската държава. Като самостоятелни владетели се обособили боляринът Шишман във Видинско, Дърман и Куделин - в Браничево, и Смилец (с братята си Войсил и Радослав) в Средногорието. По същото време България била изложена и на опасност от Византия, която не можела да се примири с прогонването от българския престол на нейното протеже Иван Асен III. За да се противопостави на евентуалните действия на Цариград, Георги Тертер I се опитал през 1281 да привлече на своя страна неаполитанския крал Карл I Анжуйски, който по това време се намирал във враждебни отношения с византийския император Михаил VIII Палеолог. Византия обаче подтикнала против България татарите, които нахлули в нейните предели и извършили опустошителни набези. При това положение българският владетел бил принуден да потърси съюз със сърбите. За целта през 1282 дал дъщеря си за съпруга на сръбския владетел Стефан Урош II Милутин, а чрез изпращането в Цариград на сестрата на Иван Асен III, която държал при себе си в почетен плен, нормализирал за известно време и отношенията си с Византия. През 1285 последвал нов опустошителен поход на татарите в България. За да спаси трона си, Георги Тертер I бил принуден да даде дъщеря си за жена на Чака - син на хан Ногай. Това довело да поставянето на българската държава под татарска зависимост. През 1291, когато татарите нахлули отново в българските земи, Георги Тертер I бил принуден да се откаже от престола и да потърси убежище във Византия.
От други източници:
Появява се на историческата сцена по време на въстанието на Ивайло като един от противниците на цар Иван Асен III, а след неговото бягство е избран за български владетел (1280). Междувременно Георги Тертер се жени за сестрата на Иван Асен, а своята първа съпруга и сина си Тодор Светослав изпраща като заложници в Никея. В периода 1280-1281 г. води преговори за антивизантийска коалиция не само с неаполитанския крал Шарл д'Анжу, но и с тесалийския севастократор Йоан Ангел. Някои историци датират брака между Елена и Стефан Милутин през 1284 г. По това време Георги Тертер установява мирни отношения и с Византия. След 1292 г. и бягството му във Визания Георги Тертер се появява отново на историческата сцена през 1301 г., когато цар Теодор Светослав разменя пленените 13 византийски архонти за своя баща. Георги Тертер умира някъде към 1308-1309 г., а известието за смъртта му се съдържа в надпис от скалните църкви при с. Иваново: "Аз, Иво Граматик, писах тези слова... когато погина цар Георги."
